Прочетен: 3359 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2007 03:36
Сънувах...
Горещи ледове – безброй, в редица...
Корона – трънена, въргаляше се в прах…
Момченце босо по жарава тичаше -
Жарта подклаждаше я Страх…
Сънувах птица как кълве дроба ми…
Река – червена, как по планина тече,
И пак момченцето...Водата сбираше,
И с шепи миеше лице.
Сънувах...
Черен лебед, как не можеше да литне...
В гнездо змийско бе отпуснал врат
В окото му искрица бликаше
Изпълнена със полетът на негов брат
***
Сънувах туй, а погледът се взираше -
В тълпата от изгубени души...
Дъждът отказа се, а вятърът се чудеше
как таз искрица да стопи?!...
Такава сила има огънят
Роден от сълзите попили в мен
И аз ще изгоря , но не и блянът ми
За утрешният светъл ден!
И знай, след мен ще дойде - скоро
Друг, по-силен, чист като елмаза
Ще изгори и той, а после друг – отново...
Недей жали съдба такава!
Войници сме – заклети в Бог (а),
Да сторим път във омагьосан лес,
И Рози пак да никнат от бетона
Звездите да изгреят днес!
Да! Красиви стихове, вълнуващи!