Започнах медитация свързана с мълчане. В градски условия. Не говоря вече четвърти ден. Продължавам. Успоредно вървят два процеса - вътрешен и външен. Нямам никаква представа до какво ще доведат. Вторият е нещо като социален експеримент. Реших да записвам наблюденията си.

И така...

МЪЛЧАНИЕТО - ДЕН 1

Първи впечатления: мълчанието ми предизвиква усмивки сред тези, които са непознати, но имат информация, че не съм ням. Чета любопитство в погледите им. Подозирам, че мнозина ме подозират в нещо.

Тези, които ме виждат за първи път, ме възприемат като човек с недъг. В някои будя съжаление. Предполагам, че причината е "добро първо впечатление". После се появява „недъгът”. След това - съжалението.

Тези, които ме познават са изненадани, любопитни и учтиви. След надписа, който им показвам, се усмихват.

Тъжно ми е за хартията, която ще изхабя.

Чувствам лицевите си мускули различно – по-стегнати и напрегнати. Май стискам твърде много челюстите.

Казах неволно едно изречение сам на себе си, но се усетих навреме.

Концентрацията ми е различна – мозъкът все още е пълен с потоци, но вниманието е съсредоточено в опита. Има усещането, че съм се концентрирал в зъбите си. Интересно, какво ще се случи след вечерята, която ще бъде първото истинско усилие на лицето.

На найлоновата торба от „Мимас” пише: ”Свобода за Сирия”. Бог да е с вас, мили хора!