Имам късмет, че днес и утре почивам, а това означава, че ще продължа опита без излишно напрежение. Откакто получих учтиво предупреждение, се лутам между идеята да проговоря, за да не бъда в тежест и идеята да ме уволнят поради устойчивост на характера.

Довечера съм поканен на рожден ден. Събитието ще се проведе в бар. Отклоних поканата учтиво. Комуникацията ще бъде бавна и трудна, а и нямам никакво желание да се превръщам в център на внимание. Макар, че присъствието ми на подобно място би било добра провокация и за мен, и за останалите.

Окончателно затвърдих мнението си, че, ако желае, човек може да се освободи от напрежението и в градски условия. Всичко, от което има нужда е твърдост в намеренията си и малко разбиране от околните. А, ако не получи нужното разбиране, тогава ще се наложи да прояви още малко твърдост.

Ставата доста ме наболява.

Бълнуването, което ми се случва веднъж на осемдесет и пет години е интересна реакция. Естественият подтик към говорене без да ми се говори, също. Нямам представа какво означават тези неща. Може да са свързани с някаква естествена нужда или с моториката на говорния апарат, който изпраща сигнали към мозъка... Или пък, обратно.

Разбрах, че приятел (собственик на бар) търси барман, който да поема по две смени на седмица. Звучи ми идеално за пореден ангажимент. Мисля да се срещна с него и да обсъдим възможностите. Имам поне сто въпроса. Голям цирк ще падне докато се обясним.

Усмивките в магазините бавно, но сигурно преминават в смях. Ням мъж - що да не се посмеем. Голям купон, ви казвам...

Касиерката в "Мимас", с която от години питаем взаимна симпатия, прочете розовата бележка, която ѝ подадох, счете я за петолевка и ми върна ресто. Оправихме нещата.

Един съвет от мен: ако сте изпаднали в тишина, а на входната врата на кооперацията ви се сблъскате с чуждестранна двойка от арабския свят, която се опитва да ви заговори, забравете всичко останало и с най-хубавата си усмивка проявете цялото изкуство на учтивото мълчание, за да не ви разберат погрешно. Учтивото мълчание ще ви помогне още повече, ако мъжът носи фланелка на кръвния враг на вашия любим футболен отбор. Отворих си бира.

Ето, че отново се провалих - изговорих около 10-на думи. Пак така - несъзнателно. Малко извинение е, че моментът бе специален, но не мога да кажа повече. Не обичам извиненията. Още повече - малките. Прави ми впечатление, че имам успех само, когато съм концентриран. Трябва да се захвана малко по-сериозно със задачата.

Определено се чувствам... Не, не по-спокоен, но със сигурност - по-балансиран.Убеден съм, че след деня на официалното ми проговаряне, ще бъда много по-пестелив в речта си.