В магазините става все по-интересно. Особено в тези, които не са на самообслужване. Подаваме си бележки с продавачите. Те четат... Мнозина изглеждат като хора, които нямат никакъв допир с литературата. Дано, чрез бележките ми да събудя у тях поне някакъв интерес... Кой знае... Ако всеки ден им поднасям бележка с текст „Жълт „Camel” – къс, моля.”, може все някога да ги споходи мисълта: „Бе, аз що не взема да прочета „Бърни Кълвача”?”

Хрумна ми неприлична шега: умишлено да пиша нечетливо. Вече си представям физиономиите на четящите. Ще бъде забавно, но вероятно няма да го направя. Не си падам по манипулациите.

Бележките, които използвам са лепящи листчета. Имам розови и още по-розови. „За по-голяма интимност.” А и в тази Чалгария... Интересно, как никой досега не се е сетил да пусне на пазара лепящи листчета с леопардов десен. Хора, бягате си от парите...

Притеснява ме, че заради социалния експеримент, медитацията ще остане на заден план.

Не, няма!