Започвам да разбирам по-добре всички образи в изкуството - от мълчаливия господин в "Пътуване до Коностров" до Едуард Ножиците.

Неволно изпуснатите или несъзнателно изречените думи са нормално явление. Въпреки мълчанието, през тези шест дни мозъкът е в непрестанен процес. Ще постигна естествено и категорично замлъкване едва, когато го освободя от мислите си. На този етап обаче, се наслаждавам максимално на желанието ми да пиша.

Радвам се на толерантното отношение на родителите ми, които сигурно изгарят от нетърпение да се чуем. Аз също. Впрочем, ако не друго, то поне успях да постигна шест дни без телефонен разговор. В този свят и с моя начин на живот, това си е сериозно постижение.

Чувствам се прекрасно. Съзнанието ми е чисто и виждам нещата по-ясно от всякога. Това означава само едно - експериментът работи. И на двете нива.

"Левски"-"ЦСКА"(не знам кой от всичките...). Седя на пейка до стадиона. Покрай мен минава огромна група от "сини" фенове. Сам съм. С червена риза. Няма инциденти. Засега... Трудно ще обясня.

Почукване на вратата. Може ли човек да не каже едно: "Да?... Влез, влез".?! Аз съм легендарен тъпак.