Град Q – малко забутано до несъществуване градче, поместено в малка забутана до невидимост държавица, намираща се в центъра на един забутан почти до пълно отсъствие полуостров, на един континент, който благодарение на огромния труд положен от няколко легендарни рекламни агенти, между които австриеца от еврейски произход А.Х., французинът Н. Б., руснакът Й. С. и т.н., и т.н., като че ли изпъква малко повече пред останалите континенти.* Но пък какво значение има дали изпъква един континент, след като се намира на малка, красива според местните стандарти, но пренебрегната до забутване от цялата Галактика планета, чиито обитатели правят всичко възможно да се самоунищожат скоропостижно по цивилизован или нецивилизован начин, в зависимост от тяхната дребнавост.

           В действителност, Q е толкова забутан, че дълго време основният въпрос, който дълбае нови гънки по повърхността на великите умове е „Съществува ли в действителност такъв град?”.

           Не трябва да остава никакво съмнение  в читателят – Q съществува! Има го отбелязан на всяка една географска карта, на всеки един атлас, на всеки един глобус. Проблемът е в това, че не може да бъде видян поради една съвсем човешко-простичка причина. Историята говори, че във всеки случай, в който определена персона е прибягнала до пътна или физикогеографска карта за да провери точното местонахождение на Q, мястото, на което би трябвало да стои обозначението, обикновено е било унищожено или от капка засъхнал сок от домат в съчетание със здраво залепнала към картата доматена семка, или от мазно петно от баница, или пък от дупка направена от индианска стрела. Случаи различни, опити много, финалът винаги един и същ.

           Изследователи и редица тесни специалисти в областта на Q-ивизма твърдят, че в малката, но безценна библиотека на Q, на най-високият рафт на единствената етажерка в помещението, потънали в прах, един до друг лежат два изключително ценни свитъка, две своеобразни свидетелства, които, според Q-ивистите, са неоспорими доказателство за съществуването на митичния град.

           Първият свитък представлява пергамент, на който е изобразена подробна физикогеографска карта, с 2147 обекта, всичките до един обозначени с буквата Q. Според задълбочените разсъждения на всички тези хора, поне едно от обозначенията  би трябвало да е истинско или в най-лошия случай – Q е някъде съвсем наблизо, скрил се потайнствено между няколко от останалите обозначените обекти. „Самото съществуване на подобен документ е достатъчно красноречиво и може спокойно да служи като печат на достовереността! ” – смятат те.

           Вторият свитък също е уникат. Той представлява парче от книжна физикогеографска карта, отпечатана върху долнопробна хартия, чиято покупателна стойност, ясно личи в долния десен ъгъл, е била 2147лв. Картата явно е била пусната в продажба преди деноминацията. На гърбът и` с разкривен шрифт, като историческо сведение са запазени знаменателните думи на създателя на Q-ивизма Луцифер Априлов – Луци, известен в средите като мастит колекционер на ценни вещи, прекалено горд със завоеванията си, ненадминат егоцентрик и голям шегобиец. Думите гласят следното: „ ... ... ... ПогЛЕднах ... ... тази уникалНа находка – първият електРОнен часовник ... ... ... Беше МОй ... ... ... Часът бе ...  21:47... ... Тогава ... като ДАР свише... ме осени тази страхотна ... идея ... БеШе МоЯ ... Жалко, че не можех да я сложа ... ... ... на рАфта при отаналите неща ... ... Влязох в кабинеТът ... ... ... ... ... ... погледът  мИ веДнага бе привлечен от масиВНОто книжно петно разположено сякаш нарочно много ВниМателно на пода ... ... ... ...Не моЖеХ ... да ... я ... сбъркам ... ... Беше тя – ... ... ... първата възможно най-пълна физикогеограФска карта ... ... ... отпечатана преди деноминаЦията ... Беше моя ... ... ... Върху нея съвсем неОБезпокояван се бе излегнал този, за когОто Съобщиха в обедната емисИя на НационалнОто радио, че избягал от ... ... ... По описанието ... изглеждАШе далеч по-страшен ... ... ... А сега лежЕше ... ... по корем ... ... ... върху първата ... ... ... мисля, че спеше ... ... ПоизкаШлях се тихо ... ... за да не го ... ... стресна ... НАисТина бях ... ... учтив ... Той ... ...  ... ... ... оТВори едното си око ... ... ... „Лежете си спокойно ...” – казах ... „ВсъщНост ... ... ... ... ... ... ... ... защо не се преМЕСТите на ... кушетката? ... ... ... ... ... ... Там ... ще ви бъде ... ... ... далеч ... ... по- ... удобно. Аз ... и беЗ Това ... ... ТРЯбВа да ... поработя ... с каРтата ... вЪрху ... която лежите ... ...” БеШе разбран ... ... вЕДнага ... се ... преместИ ... няколко крачки ... ... ... в страни ... Доближих се ... до ... каРТата ... остАвяЙки се ... ... умиШЛеНо ... в центъра ... на ... ... ... тоПлия му ... ... поглед ... Сега ... след като Свърших толкова ... обемна ... ... и ... безцеНна ... ... раБота ... ... мога спокойно дА каЖа: „И все пак Q ... КгХхг ...”

           Следва многоточие от капки кръв, после още едно многоточие от капки кръв, половин ухо, връх от нос, малко ретина и рехав сноп косми. Всички тези детайли взети заедно са подредени така, че образуват лице, което страшно много напомня на лицето на Луцифер Априлов – Луци приживе. Според хора от екипа, който е работел по залавянето на крокодилът, животното е било със сериозни психически отклонения. Според лекарите направили аутопсия на останките от създателят на Q-ивизма, жертвата е имала щастието да попадне на крокодил с изключително чувство за хумор. В рапортът на органите на реда е записано, че не е изключено преди фаталния миг двамата дълго да са се гъделичкали взаимно. Съдейки по многоточията и разчекнатия шрифт, графолозите затвърждават тази теза.

           Уповавайки се на тези два свитъка, Q-ивистите започват усилена работа по няколко пункта. Първият от тях е последното написано изречение от горепосочения текст. Половината от специалистите смятат, че е немислимо, а другата половина, че е недопустимо, липсващата дума след „И все пак Q ...” да бъде друга освен думата „съществува”. Според изследователите, с поставянето на думата „съществува” се постига категоричност – веднъж, относно вечно прогонващия съня въпрос „Съществува ли Q?”, – втори път, относно спазването на една добра, но малко позабравена традиция, чието начало е било поставено с Галилеевото „ И все пак тя се върти! ”, изреченията да завършват с весела, положителна нотка, и не на последно място – категоричност, че съвсем скоро ще има голям, много весел и още по-шумен банкет с несметно количество алкохол ... и още нещо.

           Вторият пункт, по който се работи е натрапчивото „ ... кгххг... ” в края на последното изречение от намерения след кончината на Луци текст. Според заклетите фенове на основателя, става дума за поредната НЕГОВА блестяща идея, тип „шега” от поредицата „И да се претрепеш, тая придобивка, не можеш я ковна на стената!”. След нарочно свикан събор, на който за пръв път е издигнат лозунгът „Q-ивисти от всички страни, обединявайте се!”, единствената точка поставена на дневен ред (макар, началото на събора да е обявено в 21:47), е прословутото струпване на съгласни букви между две многоточия.** След доста ожесточен спор, продължил почти 21 секунди и половина, Q-ивистите достигат до извода, че „ ... кгххг ... ” няма абсолютно нищо общо с думата „съществува”! Точно този факт, обаче, те намират за крайно съмнителен и не след дълго през общ гръмък смях решават, че шегата на покойния вече гуру си е заслужавала. Има и такива, обаче, които усещат в гърдите си горещото жило на обидата, заради „твърде плиткия опит” да бъдат надхитрени.

           Друг пункт, по който се работи усърдно е появяването на крокодил върху картата в кабинета на Луцифер Априлов – Луци. Каква е неговата роля? Е, ли той „доматената семка върху картата на просто осведомяващия се”?? Толкова близо ли е бил основателят на Q-ивизма до Истината, че Провидението е взело несъмнено трудното решение (за личности от ранга на Луцифер Априлов, всички решения на Провидението са трудни)  да му изпрати цял жив крокодил с цел да съхрани една велика тайна като такава??? Или, пък, Провидението просто е имало тежък ден и е направило грешката да изпрати на такъв изтънчен ценител на материята, какъвто безспорно е бил Луци, вместо древен пре-скъп куфар от крокодилска кожа принадлежащ на знаменит мореплавател, английски лорд или пък, красива принцеса живяла в приказно, малко, но свръх-богато царство – пре-скъп куфар от крокодилска кожа, принадлежащ на голяма рок-звезда, известно време преди извършването на куп изключително важни животоспасяващи за човека интервенции, включващи ласо, пушка и поне дузина остри и режещи инструменти???? Дали Провидението не е решило да срещне предварително един с друг приносителя на материята и ценителя на материята като е разчитало, че подобно опознаване би довело до духовно сближаване между двамата и доброволно предварително отдаване от страна на приносителя, което пък, би гарантирало в бъдеще, едно по-добро „служене” на колелца заради високото мнение и доверие, което е имало приживе животното към човека????? 

           Е, ли възможно, крокодилът-убиец-шегобиец, да е търсил отмъщение на личностна основа ?????? Е ли възможно, този крокодил да е пра-пра-пра роднина на онзи крокодил превърнат от не-лицеприятната, според хората, продълговата сплескана форма, в не-лицеприятната, според крокодилите, правоъгълна форма с колелца и ръкохватка, който – случаят е особено известен най-вече сред мъжката част от Q-ивистите, заради дейното участие на две много красиви стюардеси, замесени макар и косвено – Луци загубва на едно летище при съмнителни, но несмекчаващи вината обстоятелства ???????   

           Мистерията около появяването на крокодилът в кабинета на Луцифер Априлов – Луци е толкова голяма, занимателна и вълнуваща, изпълнена е с толкова силно мотивиращ заряд, че група Q-ивисти – най-вече мъже изгарящи вътрешно от безмерна надежда  – с огромна мъка на сърце, категорично доказана след време от редица различни по-големина инфаркти, решават да се отцепят и да създадат свое движение наречено „К-ивизъм”. ***

           И още ... Изключително интересно е наличието на цифрите 2,1,4 и 7 в двата документа. В документ номер 1, броят на съществуващите обекти е точно 2147, до един обозначени с буквата Q. В документ номер 2 тези цифри се откриват на две места – веднъж в долния десен ъгъл на лицевата страна на остатъка от първата подробна физикогеографска карта – като нейна цена, и веднъж на опаковата страна, на която Q-ивистът Априлов е отбелязал точния час, в който го е осенила идеята, че  с помощта именно на тази карта може да се намерят неоспорими факти, относно съществуването на мистичния град.

           За съвпадение не може да става и дума. Изследователите са категорични – има тясна връзка между двата документа.

           Заключението на изследователите и тесните специалисти по Q-ивизма е следното: „Съществуват два документа, и редица странни факти свързани с тях, на които се опираме с чисто сърце и гордо оповестяваме пред Света, че град обозначен с латинската буква Q съществува в действителност, макар и да не е пределно ясно точното му местонахождение.” Следва кратък списък на по-горе разгледаните случаи и ситуации.

           Ако попитате някой/я Q-ивист/ка как е научил/а за съществуването на двата безценни свитъка намиращи се в малката затънтена библиотека в Q, той/тя няма да може да ви отговори. Най-често срещаният отговор е: „Не си спомням.”. Това, обаче, е вярно само наполовина. Повечето от членуващите наистина нямат спомен за начинът, по който са научили за съществуването на свитъците. Както става понякога, един ден, като гъба след дъжд, изниква някаква информация и хората без ни най-малко да се замислят, започват да я приемат за „чиста монета”. Ако е истина, значи всичко е наред. Ако е лъжа, то тя е разпространена толкова бързо и в такъв мащаб, че съвсем скоро се превръща в истина и ... отново всичко е наред. Работата е там, че никой не поставя въпроса по този начин. Някой висшестоящ е казал!, значи няма какво повече да се умува. Има, обаче, и такива, макар и много малко на брой, които знаят отговорите на въпросите, точно как са научили и кой точно им е подсказал и при каква ситуация, но никога не биха признали, най-малкото, защото са щастливо женени от дълги години. (Част от съпругите на същите тези хора биха отговорили, с простичкото – „Знам от съпругът си.”, и това би било самата истина).

           Все пак, на цялото това нямане, има една персона, която може да даде що-годе приличен отговор на въпроса свързан със свитъците. Тя работи в младежкия филиал към Съюза на Q-ивистите****. Аля Макавеева е блондинка, със страхотни форми и основно занимание „чакане”. И 17-те представители на Надзорния съвет (в това число и жените) са единодушни – много я бива в това. Напоследък, обаче умът и` е зает от разнищването на едно друго – малко, но натрапчиво и много много тайно въпросче: до каква степен може да се вярва на онзи таксиметров шофьор, който, в една прекрасна лятна нощ, малко преди да останат както майка ги е родила, се закле, че неотдавна дочул по радиостанцията от един свой колега, че снахата на негов приятел, имала братовчедка, чиито съпруг работел на едно и също място с чичото на млада жена, който пък, работел и на друго място, заедно с дядото на едно момиченце, което имало съученичка, чиято баба, в моминските си години, била много добра приятелка с нисичката, вече 65 годишна чистачка в малката библиотека на град Q?

           Мистерията е пълна!

           Ако сте взели решение да поемете нещата в свои ръце, надявайки се по този начин да покажете нужната съобразителност, с чиято помощ да надхитрите Провидението, скачайкие в този миг светкавично и хуквайки към детската стая за да се допитате до географското помагало на тинейджъра у дома ви ... Е, в такъв случай, съвсем скоро ви предстои да научите една огромна истина: Провидението не може да бъде надхитрено ... А да! И да знаете, ей така между другото – тинейджърът у дома ви  пуши!

           Ако пък разчитате на това, че никога не сте се доверявали на книжните географски карти и атласи и сте от гордите притежатели на един от онези безумно скъпи географски глобуси поставени на големи безумно скъпи абаносови поставки за безумно скъпи географски глобуси, можете да бъдете сигурни, че точно в този момент внукът ви, с помощта на толкова обичаната от всички деца ножка, въвежда Нов Световен Ред... или просто е решил да изпише името си с големи букви като старателно е изчегъртал поне половината облицовка, в това число и мястото, на което е обозначен Q. Ако си кажете: „Нищо! Важното е да е жив и здрав.” и разчитате на това, че винаги може да се прибегне до помощта на евтин глобус закупен от близката книжарница ще останете крайно разочарован – тези новите ги правят толкова калпаво, че Q винаги се пада точно под слепката на двете парчета.

           И все пак Q съществува! Всичко, което трябва да направите за да го намерите, е да се поразтърсите. Намира се на много лесно и достъпно място – точно между двете табели на града.

           От време на време, изневиделица, в пространството се появяват хора, които твърдят, че са имали възможността, но в никакъв случай не смятат това за привилегия, пътьом да пренощуват в Q поне една нощ или просто да го прекосят. Думите им често биват подлагани на съмнение, поради простичката причина, че никой от тях не помни точното местонахождение на града – поне в това се кълнат самите те. Твърденията им, че някога са стъпвали ма подобно място изглеждат още по-абсурдни, в мига, в който стане ясно, че те дори не могат да си спомнят посоката, в която трябва да тръгнат, ако искат да се върнат обратно там. Въпреки това, обаче, повечето продължават да държат на своето. В такива случаи се процедира по следният начин: този, който е дочул информацията се свързва с Q-ивистите, за да получи своето възнаграждение ***** , те от своя страна се захващат със случая, и ако не успеят да стигнат до никъде, на аванс-сцената се появяват тяхните стари партньори – Тайните служби. ******.

           Не един и два са митовете, които се отнасят пряко към Тайните служби и тяхното действие. Едно нещо, обаче, се знае със сигурност – те разполагат с огромен набор от методи –  повечето от които измислени от тях самите, – според прилагането на които, истината в края на краищата излиза наяве. В горепосочените случаи, обаче, нито един от тези методи не помага за това. Тогава се достига до вземането на една ужасяваща крайна мярка – задаването на ужасните ужасно-подвеждащи въпроси: „В коя посока не трябва да се върви, ако искаш да стигнеш до Q?”, „В коя посока трябва не да се върви,  (тук разпитващия агент добавя мислено „а да се бяга”) ако искаш да стигнеш до Q?”, „В коя не-посока не трябва да се не-върви, ако не-искаш да не-стигнеш в Q?” и най-трудния, смразяващ кръвта въпрос „се да трябва ? посока Q ако в стигнеш върви до искаш да коя”. Разпитваните до един намират опора в хитрия отговор: „Не знам.” Агентите, обаче, има подготвен контра-въпрос, тайно оръжие, което може да разбие всяка добре планирана блокада: „Познавате ли Аля Макавеева?” ******* – питат те. Този изненадващ въпрос шокира разпитваните, които на свой ред задават напълно искрения въпрос: „М-м ... Моля?”. Следва кратко пояснение от страна на един от разпитващите относно външния вид на Аля. През това време останалите агенти много съсредоточено наблюдават лицата им за издайнически реакции. Всеки един от разпитваните отговаря: „Не, но при първа възможност бих се запознал с нея.” Смята се, че този отговор е логичен и е единственият възможен, който може да разсее съмненията около първоначалните твърдения на разпитваните. После следват куп извинения „за причиненото неудобство”, и съвместното излапване на една камара лукчета за сметка на Съюза на Q-ивистите.

           Работата на Тайните служби, обаче, съвсем не е приключила. От тук нататък, те имат за задача да извлекат колкото се може по-голямо количество полезна информация от „гостите”.********

           „Дано никога повече не видя това място!” е първото, което казват всички, които са посещавали Q, след като усетят, че им е широко около врата. Според техните разкази, в този тайнствен град е събрана едновремено пре-мъдростта и пре-глупостта на Човечеството, които са в непрекъснат свещен двубой. В своята същност, обясняват те, това е място, което само по себе си представлява малка, Вселена изтъкана от влакното, извлечено от изсушения екстракт на непоправените човешки грешки от миналото, плюс две шепи току-що направени глупости, примесени с повея на безумието. Според същите тези хора, по-важен и далеч по-притеснителен е факът, че Q се явява като добре наторена благородна почва, в която ежедневно се сеят семена, които един ден ще покълнат и ще се превърнат в плодове чиито дъх на престояло кисело зеле, ще доведе до бъдещите фундаментални грешки на Човечеството. ********* На въпросът, „Кога ще дойде този ден?”, очевидците отговарят, „Няма много време. Просто един тотално смахнат Голям градски часовник, трябва да откачи окончателно”.

 

*           Не след дълго, рекламните стратегии на споменатите агенти започват да будят сериозно подозрение сред останалия свят. При повторно разглеждане на документите им последвано от щателно проучване става ясно, че всички до един са кандидатствали за работна позиция с подправени психотестове.   

 

**         Трябва да се отбележи, че на следващият събор единодушно се приема „малките имена на всички новородени Q-ивистки деца да започват с една от посочените съгласни. На всеки член, който успее да използва повече от една от посочените съгласни в малкото име на рожбата си се предлага повишение. На всеки член, който успее да използва две или три съгласни в редица се предлага ГОЛЯМО повишение. На всеки, който успее да използва всички съгласни букви в последователност се предлага председателския пост. Тази идея много помага за повишаването на раждаемостта сред Q-ивистите. За голямо съжаление, обаче, не последва нито едно повишение. За още по-голямо съжаление, в период от две години на много респектиращия пост „Председател на последователите на Q-ивизма”, един след друг се сменят 27 различни души.

 

***         Живот и здраве и за К-ивистите ще си разкажем, само че в друг случай, ... ако Провидението ни отдаде такава възможност.

 

****     Младежкият филиал към съюзът на Q-ивистите е моторът, който движи всички проучвания по въпросите свързани с Q. Това е мястото, където се върши трудоемката работа. Мечтата на всеки, който работи в този филиал е да бъде прехвърлен час по-скоро в главното звено към Съюза.

 

*****      За получена информация, Q-ивистите са склонни да награждават ежедневно тези, които са в тяхна помощ. Размерът на възнаграждението варира от 50 лв. до почти невидимо бонбонче с евкалиптов вкус. След последната ревизия става ясно, че сериозно са го закъсали с лукчетата.

 

******      Добре е да се отбележи, че тези Tайни служби нямат нито разузнавателна, нито наказателна задача. Всичко, което те правят през времето, когато някой не твърди нещо, някъде си на висок глас, е да си стоят тихо, в тайния офис и да си блъскат бридж-белота. Ако, разбира се, в съответния ден на работа са дошли поне 4 души, защото тези служби са толкова тайни, че много често работещите във фирмата се събуждат с някаква натрапчива, но неясна мисъл в главите си и ... забравят да отидат на работа. Шефовете никога не се сърдят на подчинените си. Напротив, те са безкрайно щастливи, когато ги глобяват за неявяване на работното място.

            Иначе, оновната задача на тези Тайни служби е свързана с информацията – нейното разпръскване, събирането и`, ... или изваждането и` от нечий затлачен с ненужни мисли мозък ... Понякога работата им е свързана и с изваждането на  малко мозък.^

^        Това е един от прословутите  методи на Тайните служби. В методическият сборник е описано: „От спарена найлонова кесия се изважда суров телешки мозък, след което се поставя на масата пред разпитвания. Ако визуалната атака не помогне, мозъка се поднася съвсем близо до носа на разпитвания. Ако и това не помогне, мозъкът се оставя известно време на припек, след което отново се поднася до самият нос на разпитвания.  Ако и това не помогне мозъкът се оставя още малко на припек, след което се поднася до самия нос на разпитвания. Ако разпитваният все още мълчи, има странен вид, но е жив, моля този от агентите, който все още се държи на краката си да предложи на разпитвания висок пост в Тайните служби, съчетан с необходимото голямо възнаграждение.  

 

*******     В случаят името „Аля Макавеева” е подшушнато от членове от високите кръгове на Съюза на Q-ивистите, но нито един агент не знае какъв е действителния смисъл на използването на това име в разпита. Аля Макавеева или Роза Чипрова – все тая! А иначе, с право може да се нарече най-долнопробна лъжа теърдението ни, че младата прекрасна Аля Макавеева никога не е имала вземане-даване с агенти от Тайните служби. И наистина връх на гнусните лъжи би представлявало твърдението ни, че един склад пълен с чували, в които се съхранява неограничен брой лукчета, не знае нищо по случая.

 

********   Уважаемият читател ще се изненада колко сговорчив може да стане един очевидец след като разкваси уста с няколко лукчета и препълни джобовете си „за из път”, както се казва.

 

********   Спокойно! Няма живо същество, което да знае значението на тази метафора.

започвам да чета. Благодаря за разбирането!

Всъщност, така и не можах да се справя с проблемът, затова трябваше да сменя темплейта :))

Много интересен стил.Малко ми напомня за Умберто Еко, Орхан Памук и донякъде Едгар Алан По. Загадъчно, таинствено, умерено страшно с възможности за многопластово разгръщане на Q- истиката, Q-логията и краеведческо-изследователска дейност по уточнени от тайните служби теми. Предложеният на читателското внимание въвод в темата е изчерпателен и предполага бъдещи увлекателни срещи с необикновеното място и неговите обитатели. За целта предлагам на всички заинтересовани да не използват геофизичните си карти за салфетки.

Трябва да призная, че и вашият коментар доста си го бива. Намирам го за изключително полезен. Надявам се всичко, което сте отбелязали да се случи. Еко, Памук и Едгар По, са много сериозни пропуски в моето... литературно развитие, ако мога така да се изразя, затова ми е много интересно това, че намирате допирна точка между стиловете. С работата и на тримата искам да се запозная от страшно много време, но все нещо отлага тези срещи. Е, сега май ще се наложи да прескоча времето. Добре е човек да знае къде се намира... :)))

Нали знаеш, че идеите се носят по въздуха и в един момент двама непознати в две различни точки на света изобретяват напр. радиото. Така е и в литературата. Каквато и предизвикателна шантавиня да си намислил, определено имаш потенциал и очаквам развитие. Не се шегувам, а го мисля и казвам. Давай! ;-)))

Добре е да се знае, че текстът, който е публикуван тук има за единствена задача да запознае читателя с мястото на събитието, но няма пряко отношение към фабулата и проблемите на романа. Написах много текст, но на фона на очертаващата се космическа дистанцията, между двете бъдещи корици, все още съм с 2/3-ти по-близо до началото. С други думи, намирам се на финалът на 1-ви том на - живот и здраве - 3 томно издание на един от онези романи, в които всеки абзац е събитие. :))) Като се добави и фактът, че имам афинитет към детайла, може да ми отнеме години докато книгата види бял свят, а може и никога да не се стигне до книжен вариант. Кой знае... :)))

да не ме изненада някоя книжна тухла ,че...;-) Поздрав!

Мдааааа, повече приличая на "Махалото на Фуко" на У.Еко, отколкото на Памук!
Интересна склонност към детайла, но обобщенията след всеки анализ в крайна сметка оправят нещата. Наистина е необходимо безкрайно търпение да напишеш нещо такова, тъй като знаем, че мислите бързо се движат и светкавично сменят посоките си и доста тромаво и трудно е да ги опишеш детайлно. Изглежда обаче, нашето момче върви по някакъв написан от него план на писане, защото точно концентрира това, което иска да каже като го оформи поне в няколко пласта идеи и го развие с още толкова метафори, без да забрави основното и да избягаот темата.
Тук не се набляга толковра на естетическата красота и привлекателност на словото, изпъстрено с метафори и сравнения, колкото се набляга на етически и научни описания и правила. Което всъщност оформя някаква глобална философия, която си струва да прочетем до края - 3 или 5 том (който там е поред), тъй като се наблюдава влечение на читателя да довърши започнатото...
Много хубаво си започнал, emikelangello.
Сега остава освен наблюдения и житейски структури да добавиш малко съспенс и превратности в историите, които предстоят!

Мисля, че от написаното по нататък се получава така сякаш съм усетил какви са желанията ти! :)Предполагам, че ще ти допадне много! Надявам се да съм прав! :)) Иначе съм много благодарен за коментарът - перфектен е! Все пак бих искал да получа критика, намирам ги за много ценни относно бъдещото ми развитие... :)

А ...къде се намира тоя град Q? Напомня ми на един град... ама сигурно се лъжа. О, чувам го за първи път. От теб.

Стига да успееш да намериш една от двете табели! :)

А на мен ми е любопитно на кой град ти напомня? :)