Вниманието към целия процес на мълчание отнема доста време. Не очаквах.

Телефонно позвъняване - още мълча приятелю.

Понякога забравям, че мълча "защото" и замълчавам "просто така". Осъзнаването на факта, че неусетно си преминал от едното състояние в другото е стъписващо. Може би най-вече заради неосъзнатия преход. Разбира се, това са тънкости, които могат да бъдат усетени само от тесни специалисти в областта.

Днес, поне засега нямам какво толкова да опиша. В такъв случай, няма и нужда. Важно е да се следват импулсите. В това се състои и смисълът на мълчанието. Когато няма какво да кажеш, не е необходимо да говориш на всяка цена.

На пръв поглед сигурно изглежда, че наблюдавам тихо случващото се наоколо, но всъщност нахлувам с взлом там, където не бих бил допуснат в други ситуации. Аз дори не го искам. Случва се от само себе си. С оглед на начина, по-който работи мозъка ми, намирам случващото се за напълно логично.

Ползвам свой собствен жестомимичен език и си въобразявам, че ме разбират. Най-интересното е, че наистина ме разбират.

Опитайте да изразите много силна положителна емоция без глас. На мен ми се случи три пъти, плюс няколко по-слаби. Много е забавно. А когато емоцията отмине и си дадете ясна сметка как сте изглеждали отстрани, се появява нова, силна емоция придружена от тихото съскане, а сълзи от смях навлажняват обилно страните ви.

Гласът не може да изрази цялата емоция, която изпитва тялото.

Нула думи.