Вечер, когато къщата утихне, две големи черни хлебарки излизат от скривалището си, за да си набавят храна и да утолят жажда си. Виждам ги почти всяка нощ. Щом светна крушката в банята, обезумели от страх те се разбягват в различни посоки. Нощес имах възможността да ги наблюдавам по-дълго. Поради неясна причина и двете лежаха по гръб, и в опит да се спасят, неистово мърдаха с крачета. Скоро едната успя да се обърне и се скри зад тоалетната чиния. Втората остана да лежи сама, в центъра на банята. Осветена, гола и безпомощна. Застанах с гръб към нея и свърших каквото бях запланувал. Когато я погледнах отново, движенията ѝ бяха секнали. Наведох се и я заразглеждах отблизо. Крачетата ѝ бяха свити и прибрани като за молитва. През следващите три-четири минути не помръдна нито за миг. Приличаше на съвършено мъртва и подозирам, че точно в това се опитваше да ме убеди. Отрова наоколо нямаше, така че като единствената причина да умре толкова скоропостижно оставаше инфарктът. Не знам за вас, но на мен тази мисъл ми прозвуча абсурдно. Похвалих на ум хладнокръвието ѝ, но не се вързах. Вместо това скъсах парче тоалетна хартия и помогнах на хлебарката да стъпи на краката си. Съвсем според логиката тя хукна хаотично, но не след дълго застина до стената. По действията си приличаше на наплашено пале или на току-що освободено от примка сърне. Тази нощ Богът на хлебарките бе обикновен човек. Измих си зъбите.