Любов моя !


Когато реших да ти напиша стих ...

Думите ...

Помниш ли, веднъж ти говорих...

Силата, която превръща острите мидени черупки в мек , топъл пясък...

Пъстрите хвърчила - тези лудетини, които придават смисъл на небето... 

Моите скъпи приятелки - думите...

Те ме предадоха!

Предадоха ме точно в онзи момент...
Когато самотата бе толкова зловеща,
че можех да чуя бясното препускане на кръвта във вени ми...

Думите…

Тези, за които  гордите  поети  казват, че умеят да впрягат като жребци...                                        
Тези, които превръщат гордите поети в обикновени коняри...

Тези долни измамници – думите...

Те ме спасиха!

Любов моя...

Mnogo e hubavo i vseki put, kato go cheta mi haresva oshte poveche...

Да, премахнах "жената, която ще обичам винаги!"

Промених го, защото беше необходимо да освободя жената, за която е писан този текст от всякакъв тип възможни задължения към мен!

Тя трябва да продължи да живее!

И ще продължи...

Нека помълча!
...................................
....................................
...............................

Благодаря!

Не мога да се откъсна от тази страница!

Благодаря! Наистина си много мила!

Днес денят ми започна смислено, защото пак съм в тази страница и чета....чета....чета те.....

Това е страхотно и много мило от твоя страна, doriana :) Надявам се всеки твой ден да започва смислено, дори ако тази страница изчезне :)

Ще побързам да си го копна това!
Пък ти ако искаш го трий!
(Днес денят ми отново е красив!)

Добър ден!
Да се надяваме, че и днес думите няма да ме изоставят...също като теб!
Поздрави!

Днес е хубав ден, макар и с мрачно време!
Поздрави!

Eх!
:)

ужас

Добър ден!
Как я караш?
:))))))))))))))))))))

Денят започна прекрасно!
:)

... много е хубаво

благодаря Ви!