Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2007 19:58 - ЩЕ ОЦЕЛЕЕМ !
Автор: emikelangello Категория: Изкуство   
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове:
2



           Най-неотложно ми се струва да изясня моментното състояние, в което се намира средно-статистическия българин – състояние, чиято същност ще изтъкна като основна причина за възникването на това есе.

           Живеем във време, в което въпроси задават единствено собствените ни стомаси, но отговорите – превърнати от нас откровено в храносмилателна грижа, обикновено не задоволявят “питащите”. Подобно на хора заложили кариерата си на карта, ние полагаме титанически усилия само и само за да угодим на „господата”. Понякога все пак успяваме, понякога – не. Независимо от това, обаче, каква форма придобива крайният резултат, състоянието, което ни обладава е винаги едно и също – умора. От своя страна, умората се явява като предвестник на друго състояние – много по-сериозно и опасно – сънят във формата на летаргия, състояние, чиито мащабни измерения са довели до крах цели империи. Разбира се основната причина, поради която дадено общество стига до така наречената летаргия винаги е тясно свързана с характерните особености и причинно-следствените връзки вътре в обществото, което е засегнато. Оттук следва, че тази основна причина винаги е различна в зависимост от обществото.

            С риск да се окажа лош пророк, ще кажа, че нашата участ няма да бъде по-различна, защото, за съжаление, ние имаме достатъчно много причини. Макар и да не виждаме „черната кула на Саурон”, всякаш теглени от някаква магическа сила, ние стремглаво вървим към нея, но не за да унищожим пръстена, а точно обратно – за да унищожим себе си. Ако не вземем своевременни мерки, един ден ще се озовем пред портите и’ и ще влезем, защото няма да имаме избор... Тогава всичко ще свърши!

           Трябва да се обърне внимание и на нещо друго – на пръв поглед незначително, но незначително само на пръв поглед. Става въпрос за един наш „национален навик”, който изцежда и последните килоджаули енергия от телата ни. Защото, ако все пак приемем – макар и условно –, че енергията, която пилеем в непрекъснато демонстриране на „висш интелект” – описаният по-горе случай – е нещо което е оправдано, то нищо не може да оправдае пилеенето на енергия, което изисква стремежът ни да проследим пътят на мухата в нейният полет.

            Понеже откровено признавам, че не очаквам да бъда разбран в рамките на едно изречение – макар, че то съдържа всички необходими предпоставки за обратното – аз се чувствам задължен да направя кратък анализ на ситуацията.

            Като за начало, нека се съгласим, че мухата е насекомо – т. е. живо същество. Известно ни е, че тя притежава способността да лети. За разлика от летателните апарати, обаче, – самолети, балони и т. н. – тя не се нуждае от гориво – в обикновения смисъл на думата – за да изпълнява тази своя способност. Това ме навежда на мисълта, че мухата никога не ще може да остави след себе си онази прекрасна диря – дело на реактивният двигател – накарала безброй деца да вперят учудени погледи в синевата.

            Следователно, принудени сме да търсим контури – и смея да твърдя, че става дума за виртуални контури, несъществуващи неща...Всъщност, струва ми се, че ще срещнем сериозни трудности при изпълняването на далеч по-леки задачи. Имам предвид евентуалните опити да проследим движението на огромният слон или пък това на полу-задрямалата костенурка, въпреки, че тези животни се движат бавно и оставят ясни следи върху земната повърхност. Мисля, че ние отдавна не разполагаме с толкова „изострена” сетивност. Какво да кажем тогава за малкообемната и високо-маневрена муха, чието основно движение се извършва предимно в нищото?! Стремежът ни спрямо нея не се ли явява един безмерен абсурд?! И дори и да притежаваме необходимият ни арсенал от средства, нужен за това визуално преследване, какъв е смисълът от него? Защото погледнато реално, абсурдът е навсякъде около нас и той е продиктуван единствено и само от собствените ни действия и постъпки. И тук не става дума за свободата на лично щастие на всеки отделен човек, нещо, което аз никак не омаловажавам, защото ние всички се стремим към него, само че ми се струва, че концепцията ни е сгрешена още когато сме я замисляли.

            Каквото и да кажем фактът си е факт, тъй както небето е синьо, а водата - мокра. За съжаление, обаче, това съвсем не е всичко. Най-трудното тепърва предстои. Рано или късно ще дойде лятото – сезонът на мухите – и тогава в главите ни ще се заформят най-различни чудовищни схеми, чиито структури ще се запазят докато са живи мозъците ни. Не се тревожете. Това няма да продължи дълго!

            След „Висш интелект” и безспорното откритие „Синдром на мухата”, идва ред на „Скиор(ът)”, но понеже съществува реална опасност всяко по-обширно  разяснение на това понятие да ме хвърли в една област (политика), към която изпитвам силна неприязън, ще запазя дистанция като умишлено направя само заключение и то в синтезиран вид поставяйки си за задача да бъда максимално ясен в обяснението си и максимално точен в преценката си: „ В следствие на многократно преживяна стресова ситуция, средностатистическият българин може да се отъждестви със скиор, в чието подсъзнание е заседнал страхът от многократно преживяни лавини спуснали се внезапно от върховете!”

            „Скиор(ът)” не е по-маловажен симптом от „Висш интелект” или „Синдром на мухата”, но във никакъв случай не трябва да приемаме само него като база за крайното ни заключение.

            Е, мисля, че разгледахме достатъчно много факти, възоснова на които можем да направим цялостна обосновка и да бъдем категорични в крайната си преценка относно моментното състояние, в което се намира средностатистическият българин. Всъщност можем да добавим поне още половин дозина факти, – защото такива съществуват – но и с тях и без тях, за виждащите, чуващите и мислещите вече е ясно следното: българинът е „БОЛЕН”!!!

            Ето, че отново сме на изходна позиция!

            Става дума за „болест”, чието название не фигурира в нито един медицински регистър. Тя не е упомената и в нито един речник с тясно специализирани медицински термини. Всъщност названието и’ не ни интересува. Единствената класификация, която мога да направя е да я’ обявя за „Национално заболяване” . По-важното сега, след като сме класифицирали тази „болест” ,е да намерим начин за да и’ противодействаме. Деструкцията и’ съвсем няма да доведе до „оздравяване на пациента”, тъй като тя представлява съвкупност от множество по-незначителни „болести”, които ще продължат да съществуват и като самостоятелни единици. ( Тук трябва да кажем, че при лечение „чрез постепенно изчистване” ще загубим доста от шансовете си за успех, както и ценно време.) В такъв случай, лазерът и хирургическите инструменти автоматично отпадът от списъка на възможните методи за лечение. Медикаментозното лечение също отпада като вариант поради простата причина, че учените все още не са изобретили необходимият медикамент.

            Как ще процедираме тогава?! Да... Сериозен проблем...

            Знаете ли какво всъщност представляват „Слънчогледи(те)” на Ван Гог?

 

 

ЕМИКЕЛАНДЖЕЛО                                                      ноември 2000 г.



Тагове:   оцелеем,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emikelangello
Категория: Изкуство
Прочетен: 181816
Постинги: 70
Коментари: 111
Гласове: 5831