На излизане от магазин чух зад гърба си: "Този какъв е, бе?" Човек съм, какъв да съм...

Приятелка пише, че иска да помълчим заедно. Няма нужда. И смисъл.

Дадох цигара.

Днес фейсбук-комуникацията е най-силна. Може би се дължи на натрупване от предходните дни или на факта, че публикуваният текст е по-шарен, и пълен с емоции. Така или иначе, тази комуникация пречи на концентрацията върху случващото се в момента.

След като вече ме изпече, сега светът се готви да ме изкъпе. Времето е същото като текстовете ми.

Мълчанието не ме направи по-хуманен, но помогна това ми качество да ме поведе още по-сигурно.

В работата вече се шегуваме с мълчанието ми. Има и забавни провокации. Нека има забава... Иначе какво да ви кажа - истински фестивал на думата! Казах служебните : "Рано е още", "Благодаря!", "Един лев", "Заповядайте", "Моля заемете местата си...ГОСПОДИНЕ, МОЛЯ... ЗАЕМЕТЕ МЕСТАТА СИ. ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО ЗАПОЧВА.... ГОС-ПО-ДИ-НЕ... "(Големият шрифт, подчертава нарастващата в мен учтивост) Всичко това бе директна връзка между мозъка и говорния апарат. Господинът ме чу, но аз сам себе си - не съм много сигурен...

Мълчанието ми стъписва хората.Техният изказ също се променя и става по-труден, а поведението им по-нелепо и от моето.