Напоследък съм по-продуктивен човек.

Чувствителността ми се изостря.

Мълчанието ми е една от сериозните теми на работното място. А всичко би било далеч по-лесно, ако не се обръщаше толкова внимание. Казах служебно "136", "Вдясно и направо" и неочакваното "Ох, как ме уплаши!". Междувременно се скъсах от усмивки, блестящи погледи и приветливо кимане за "Добър вечер".

Влязох в хранителен магазин, в който съм познат като редовен клиент. След доста сочене получих нужното. Подадох карта, а продавачката с която съм комуникирал неведнъж, ми отвърна: "No, no... Cash!", след което добави онзи жест с триенето на палеца и показалеца. Майко, аз ли съм луд?!...

Видях скъпи приятели, с които нямаше как да не пообщувам. Това бе един от най-сериозните тестове досега. Справих се.

Ден седми без телефонен разговор.