Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2017 22:10 - МЪЛЧАНИЕТО - ДЕН 5
Автор: emikelangello Категория: Изкуство   
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове:
0



 Една позната иска да пише текст за мен и това, което правя. Каза, че е "ужасно респектирана". Не отказах, но не мисля, че си заслужава усилието. Смятам опита ми за провал. Макар за това време да съм изговорил по-малко от двадесет думи, не е минал и ден без да кажа поне една. С изключение на ден първи и днешния, всички останали смятам за пропилени, най-вече от гледна точката на хигиената на упражнението. Освен това, не смятам, че е релевантно, защото по принцип спадам към групата на по-мълчаливите.

Имам късмет, че днес и утре почивам, а това означава, че ще продължа опита без излишно напрежение. Откакто получих учтиво предупреждение, се лутам между идеята да проговоря, за да не бъда в тежест и идеята да ме уволнят поради устойчивост на характера.

Довечера съм поканен на рожден ден. Събитието ще се проведе в бар. Отклоних поканата учтиво. Комуникацията ще бъде бавна и трудна, а и нямам никакво желание да се превръщам в център на внимание. Макар, че присъствието ми на подобно място би било добра провокация и за мен, и за останалите.

Окончателно затвърдих мнението си, че, ако желае, човек може да се освободи от напрежението и в градски условия. Всичко, от което има нужда е твърдост в намеренията си и малко разбиране от околните. А, ако не получи нужното разбиране, тогава ще се наложи да прояви още малко твърдост.

Ставата доста ме наболява.

Бълнуването, което ми се случва веднъж на осемдесет и пет години е интересна реакция. Естественият подтик към говорене без да ми се говори, също. Нямам представа какво означават тези неща. Може да са свързани с някаква естествена нужда или с моториката на говорния апарат, който изпраща сигнали към мозъка... Или пък, обратно.

Разбрах, че приятел (собственик на бар) търси барман, който да поема по две смени на седмица. Звучи ми идеално за пореден ангажимент. Мисля да се срещна с него и да обсъдим възможностите. Имам поне сто въпроса. Голям цирк ще падне докато се обясним.

Усмивките в магазините бавно, но сигурно преминават в смях. Ням мъж - що да не се посмеем. Голям купон, ви казвам...

Касиерката в "Мимас", с която от години питаем взаимна симпатия, прочете розовата бележка, която ѝ подадох, счете я за петолевка и ми върна ресто. Оправихме нещата.

Един съвет от мен: ако сте изпаднали в тишина, а на входната врата на кооперацията ви се сблъскате с чуждестранна двойка от арабския свят, която се опитва да ви заговори, забравете всичко останало и с най-хубавата си усмивка проявете цялото изкуство на учтивото мълчание, за да не ви разберат погрешно. Учтивото мълчание ще ви помогне още повече, ако мъжът носи фланелка на кръвния враг на вашия любим футболен отбор. Отворих си бира.

Ето, че отново се провалих - изговорих около 10-на думи. Пак така - несъзнателно. Малко извинение е, че моментът бе специален, но не мога да кажа повече. Не обичам извиненията. Още повече - малките. Прави ми впечатление, че имам успех само, когато съм концентриран. Трябва да се захвана малко по-сериозно със задачата.

Определено се чувствам... Не, не по-спокоен, но със сигурност - по-балансиран.Убеден съм, че след деня на официалното ми проговаряне, ще бъда много по-пестелив в речта си.

     



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emikelangello
Категория: Изкуство
Прочетен: 122413
Постинги: 64
Коментари: 107
Гласове: 5811