Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2016 17:58 - Синдикатът (Дистанции) - благотворителни прожекции
Автор: emikelangello Категория: Изкуство   
Прочетен: 188 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 15.11.2016 17:59


Здравейте! На 30.11 в ТР "Сфумато" и на 02.12 в залата на Университетски театър в НБУ ще се състоят две благотворителни прожекции на Синдикатът (Дистанции). И двете прожекции са с начален час 19:00ч. Всички приходи ще отидат в полза на г-ца Анжела Пенчева, диагностицирана с ДЦП (Детска церебрална парализа).

Г-ца Пенчева пише поезия, автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец.”, издадена през 2015 г. с подкрепата на издателство „Кибеа” и представена през ноември същата година в литературан клуб „Перото” в НДК от проф. Цветана Манева, доц. Възкресия Вихърова и актрисата Снежина Петрова. Книгата е написана като на един дъх само с един ляв палец, в продължение на три години. 

Освен писател и поет, г-ца Анжела Пенчева е и актриса. Играе в група за алтернативен театър в рамките на Общински театър „Възраждане” заедно с хора имащи сходни на нейните проблеми. Била е назначена като актриса с трудов договор към Нов български университет и театър „Възраждане” по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Работи с режисьора Кристиана Бояджиева в представления с участието на актьори с физически увреждания.

Г-ца Анжела Пенчева се нуждае от Tobii Dynavox Communicator 5.

Tobii Dynavox Communicator 5 е софтуер, предназначен да помогне на хора с комуникационни затруднения да имат по-високо ниво на независимост. Позволява работа с мишка, клавиатура, джойстик, трекбол, специализирани бутони, тъчскрийн и контрол с поглед чрез Tobii PCEye Go. Цената на Софтуера и Tobbi PCEye Go (Хардуер за разчитане на погледа) е 4100 лв.

***

„Синдикатът“ е некомерсиален проект, създаден под формата на кино сериал. Сюжетът му разказва за възникването и развитието на едно ново общество ("мафия" от артисти, наречена Синдикатът), чиито идеални цели са съживяването и популяризирането на изкуството, културните и общочовешките ценности в България.

Пилотната серия "Дистанции" акцентира върху появата на така важния за всяко действие първоначален импулс, превърнат в откровена провокация, отправена към артистичното съсловие, обществото и най-вече Държавата в лицето на нейните управници.

Проектът е анти-его настроен. Акцентът умишлено е изместен от личността на артиста и е насочен към неговия акт на творчество.

„Синдикатът“ има пред себе си няколко основни задачи:

1.В разрез със съвременните комерсиални тенденции, наложени от телевизионните сериали, кино сериалът има за цел да реабилитира стойностите на изкуството и функциите му да провокира съзнанието и да въздига духа на неговия свидетел – зрителя.

2. „Синдикатът“ експериментира с различни жанрове и стилистики. Събирайки ги в обща видео платформа, проектът изследва тяхната съвместимост и възможните връзки помежду им с цел създаване на допълнителни полета за действие и привличане на нови публики.

3. Приоритет на Синдикатът е подпомагането на артисти от всички области на изкуството, поощряване на по-млади творци, разгръщане на техния потенциал и предоставяне на алтернативи в една все по-трудна културна обстановка.

Пилотната серия "Дистанции" е създадена без държавна или частна субсидия. 

Черно-бял
Език: български
Продължителност: 28 мин.

ВХОД: 5 лв.

ВНИМАНИЕ!!! Всеки зрител може да закупи неограничен брой билети за едно място.


Повече информация можете да научите от събитията във фейсбук на страницата на Синдикатът.



Гласувай:
0
0



1. emikelangello - АЗ СЪМ ПЕНКА КУБРАТОВА ИЛИ ЗА СВОБОДАТА КАТО ТАЛАНТ
19.11.2016 17:14
на пръв поглед филмът привлича със своята необичайна за нашата кинематография стилистика. парафразираните думи на франсоа трюфо още в самото начало служат за пролог и едновременно с това звучат като заявка-ултиматум. видимо 'синдикатът' (дистанции) представлява съвременна, при това силно концентрирана апология на авторското кино. и в това не би имало нищо странно, ако 28-минутната продукция, чието осъществяване отнема няколко години, не бе българска. епизод 1 на 'синдикатът' представлява категоричен омаж на авторското кино от втората половина на миналия век. най-накрая сме свидетели на филм, правен у нас, построен съвсем целенасочено върху неговите принципи. за това индикират монохромните кадри; полупрофесионалният актьорски състав; дефокусираната и даже 'отлитаща' камера; употребата на няколко чужди езика в диалозите; оригиналната, повтаряща се музикална тема; концептуалната употреба на типография, както и наличието на речитатив. българските почитатели на годар, трюфо и фелини ще останат доволни, че режисьорските им похвати са актуални и днес, при това в един съвсем неподправен контекст.

но 'синдикатът' (дистанции) не е самоцелна естетическа реинкарнация на новата вълна и неореализма или пък самонадеян културен експеримент в настоящите родни условия. в неговия втори пласт се откроява темата на филма, а именно: събуждането на личността посредством изпълнението на конкретна творческа дейност – единствено свободно практикуващият творец може да бъде алтернатива на заливащата ни посредственост. и действително, колко от нас притежават жертвоготовността на пенка кубратова и преследват таланта си докрай? нима същинското ни освобождаване не преминава през изхвърлянето на страховете и предразсъдъците от всекидневната ни рутина? тук 'синдикатът' застава редом до онези тъй редки художествени произведения, които не само маркират обществените проблеми (да не кажа обществения проблем), но и предлагат тяхното (неговото) решение. консолидирането на едно силно творческо общество е предпоставка за изменение на негативните социални тенденции. тяхната бъдеща реколта зависи изцяло от семената, които сеем днес.

съдържанието на речитатива също формира обособен семантичен пласт – той играе ролята на синтезиран манифест – именно тук откриваме ‘синдикалния’ идеен стълб, чийто уверен ритъм сугестира постижимостта на крайната цел. докато той се разгръща по протежение на целия филм, ставаме свидетели на спорадичен смях в залата. предизвикан е от приятелския кръг на актьорите. публиката спонтанно реагира на превъплъщенията на своите другари. питам се, колко ли от тези близо стотина души осъзнават сериозността на поставените въпроси? от тях колко са съумелите да уловят творческия си пулс и вървят по пътя на неговото крайно проявление? въпреки своята догматичност, ‘синдикатът’ е великодушен и търсещ съмишленици. препратката към репликата на героя на хъмфри богарт от ‘казабланка’ в самия край представлява любезно протегната ръка към всеки бъдещ синдикалист, облечен в шлифер или не. силно начало за ‘синдикатът‘, нека го подкрепим с действията си!

георги димитров
софия, 2015 г.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emikelangello
Категория: Изкуство
Прочетен: 119434
Постинги: 59
Коментари: 107
Гласове: 5803
Архив