Прочетен: 3357 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2015 19:59
Нуждая се от железни дробове,
за да вдишам чумата пропила въздуха.
Избодох очите си за да видя мракa,
в който се изгуби любовта.
Сбогом, синьо небе, приятелю!
Сбогом, звездна нощ!
Сбогом, луди птици –
остана само една от вас!
Отрязах краката си,
в случай, че сърцето изневери
и ми се прииска да избягам.
Вече няма връщане назад –
само плъхове с прогизнали муцуни
лочат жадно от кървавия поток.
Моля, не казвайте на мама,
тя няма да разбере.
Пуша багери, танкове и локомотиви.
Нуждая се от железни дробове
за да изоблича лъжата на стрелките –
универсална ваксина няма.
Единствено старите, покрити с
червеникава ръжда кости,
на влюбените до полуда
мъже и жени, лежат все още в очакване.
За тях музиката е свършила отдавна.
За мен – също. Завинаги.
Отрязах ушите си.
Пак паля… Пуша непрестанно –
танкове, багери, локомотиви.
Веднъж изпуших подводница.
Без любов имам нужда от желязо –
от тежест, която да ме задържи
тук долу. Сам дойдох в тези жестоки
и порочни земи. Сам продължавам.
Няма да имам друга първа целувка.
Последната съм забравил отдавна.
Няма да викам за помощ.
Няма да моля за живота си.
Нямам какво повече да кажа –
отрязах и езика.
Заклещен между живота и смъртта,
пуша танкове, багери и локомотиви.
Имам нужда от… Лъжа –
от нищо не се нуждая.
Имам железен план.
След безмилостния плясък на крила,
подготвям доказателство
за вярващи и невярващи.
Облечен в черно, дълбая с нокът
ноти върху човката на лешояда.
Композирам “Тишината на ръждата“ –
симфония за свиркане с уста,
изпълнена от неродени деца.
Чувате ли вече репетицията?...
Щях да акомпанирам със звук от пушене
на танкове, багери и локомотиви,
но в тъмното изгубих кибрита.
Моля, не казвайте на мама,
тя няма да разбере.