(Творчески разсъждения върху темите, които ме интересуват – част 2)

 

          Понеже бъдещето никога не е такова, каквото си го представяме, а също и поради факта, че нищо не можем да предвидим със сигурност – освен едно-единствено нещо, на което ще се спра по-късно – без да губя време, ще се заловя за работа като взема за изходна точка животът като единица за прекарано време на дадено място, известно още като планетата Земя.

          Логически погледнато, би трябвало да се приеме, че животът започва с “Големият гибелен поход на сперматозоидите” или по друг начин казано – известно време преди бъдещата майка да каже на родителите си: “ Мамо, татко... Бременна съм!”. ( Бързам да уточня, че не бих си позволил да загубя и минута от скъпоценното си време за да напиша туй-онуй за еякулацията на господин “X”. Ако някой се надява да прочете тук полезна информация по въпросите свързани с еякулацията като биологичен процес, ще остане разочарован. ) Фактически погледнато, обаче, ние хората сме свикнали да приемаме за начало моментът, в който един организъм се отделя от друг, т.е. онзи момент – финалната фаза на едно миролюбиво или не толкова миролюбиво – 7 или по-често 9 месечно – съжителство между неясното настояще и още по-неясното бъдеще. Това начало обикновено се нарича раждане. Интересното при раждането е, че от една страна то се явява начало на началото, а от друга страна се явява началото на края, защото всяко начало си има край.

            Сега ще се опитам да свържа логиката с фактологията. Надявам се всичко да мине гладко.

            Изумителни са връзките между изключително простите неща и изключително сложните неща. Спомням си, че така реагирах и когато открих някой връзки между изключително простите неща и изключително простите неща. Подозирам, че ще реагирам така и в други случаи. Подозирам, че не съм единственият, който открива връзки. Хм! Станал съм доста подозрителен... И все пак!...

             “ Големият гибелен поход на сперматозоидите “ не е просто метафора, нито, пък, е проста метафора. ( Честна дума няма да говоря за еякулацията на господин “Х”. ) Това е една метафора, зад която се крие една тайна. Зад тази тайна пък се крие един закон, който не е попаднал в Конституцията, поради простата причина, че не е бил внесен за разглеждане в Парламента. И по добре! Този закон не е точно такъв, макар, че сигурно е доста по-полезен от повечето, които са били избирани напоследък. ( Впрочем, това ще си прецените после сами, на спокойствие, с чаша хубаво уиски в ръка, на фона на приятна музика. ) Този закон се занимава с човека, с неговия живот и неговата смърт.

            Вярно! “ Малцина са благословените да чуят ехото на Истината в последващата Тишина. “ Аз пък реших да станем повече.

            На определена възраст разбрах, че еякулацията..., състояла се при определени условия, участва в един процес, който  след известно време води до появата на бебетата. ( Точно в този момент щъркелите страшно много ми паднаха в очите, защото разбрах, че не са чак такива работяги, за каквито се представяха.) Този процес се нарича осеменяване и в най-общи линии представлява следното: милиони сперматозоиди оформили се в мъжките тестикули, в даден момент излизат от пениса и нахлуват във влагалището с идеалната цел да оплодят яйцеклетката. ( Да! Знам, че не сте изненадани, защото всичко това го знаете, но щях да ви питам, ако го бяхте научили на 4 годишна възраст.) По-нататък нещата се развиват по следният начин: нашите герои, защото едва ли съществува по-точно съществително, което мога да използвам в случая, попаднали във влагалището, всъщност се оказват в една много трудна ситуация, сходна единствено и само с една друга много трудна ситуация, която възникнала когато едни хора, кацнали на Венера за да търсят Венерения хълм и разбрали, че без скафандри климатът на тази планета просто не им понася.

            И двете ситуации завършват по един и същи трагичен начин, но има и една съществена разлика. Точно тази съществена разлика е силата, която стимулира мозъка ми да продължава да разгръща мисълта ми, въпреки фактът, че някакви тайни сензори, разположени някъде дълбоко в мен ясно ми сигнализират: “ Спри да пишеш веднага. Ние, твоите тайни сензори си позволихме да организираме тайна среща с твоя вътрешен глас, на която бе разгледана на дълго и на широко създалата се ситуация около писането на тази поредица от творчески разсъждения върху темите, които те интересуват. След дълги и задълбочени дебати, всички заедно достигнахме до извода, че  реално погледнато... ( Тук веднага усетих натиска, който вътрешният ми глас е оказал върху тайните ми сензори на тази тайна среща. Как разбрах ли ?! От мен да знаете едно – няма абсолютно никакъв шанс тайните ви сензори да знаят, и още повече да разбират фразата “реално погледнато”. А и съгласете се, че звучи малко абсурдно Говорителят на тайните ви сензори – между другото доста престижна титла в Света на тайните сензори – да дойде и да ви изтърси нещо от този род, още повече, че за тези, които имат навика да комуникират с тайните си сензори или поне веднъж са се сблъсквали с тях е пределно ясно, че вместо очи тайните сензори притежават още един чифт уши, при това – свински.) ... няма никаква полза от положеният труд. Според направените предварителни проучвания се очаква  читателите да бъдат не повече от 50 души в наи-добрият случай, и всички до един до последно ще се надяват да научат нещо повече за еякулацията на господин Х. “

            Заслушах се... Замислих се за най-лошият вариант... Отърсих глава... Продължавам!

            Току-що възникна още една много интересна ситуация. Сега имам за задача да разбарабичкам (напоследък доста размишлявам върху тази дума) един парадокс. Какво имаме тук?!... От една страна – ситуация с трагичен край, в която главните действащи лица са група сперматозоиди. От друга страна имаме още една ситуация с трагичен край, в която главните действащи лица са група хора. Сега... С риск да ви загубя като читатели... (защото се надявам да съм ви убедил, най-накрая в това, че не се занимавам с еякулацията на Господин “ Х ”)  ще изоставя ситуация # 2 и ще се насоча изцяло към ситуация # 1.  

                                                                                         /Следва/

 

Която каква ще да е....!!!
Кажи, де.......изгоряхме вече...! Толкова хубаво разказваш! Татко едно време така ми разказваше приказки - караше ме да се скрия под одеалото и да си представям това, което ми разказва!....
:)))))))))))))))))))

Много е неочаквано, повярвай ми! Благодаря за похвалата :) Много мило! :)